Нещо не е както трябва и така ми се струваше отначало, щото по цяла нощ в стаичката, над която е само ред керемиди, и гледам небето, а през деня в портиерната, какво като съм с дървен крак? Изглежда ти проклетия и кутсузлук да го тътрузиш по стъпалата, нито надолу да се гмурнеш, нито нагоре да литнеш и никога няма да ти излезе късметът в този живот на еднодневка, но полека започваш да разбираш и стискаш палци професорите по-бързо да открият лекарството, което ще ни приближи до вековете на морските костенурки. След време обаче разбираш, че науката е на погрешен път и ти сега ще викнеш – колко било просто!, ама не забравяй, че това са трийсет години всяка нощ втренчен в звездите. Една сутрин, като изсветля небето, си казах – щом не може така, защо не така, и усетих как между пръстите на дървения ми крак израстват ципи като на морска костенурка. Известно ти е, че годината е да се завърти Земята около Слънцето или няколко милиона километра. Ако я отдалечим малко, за една обиколка тя ще изминава, да речем, два пъти по толкова километра, значи за една година ще живеем два пъти по-дълго. Ако я отдалечим да изминава три пъти повече километри, ще живеем три пъти по-дълго и така нататък. Тъй и вероятността протезата да се превърне в крило или плавник ще расте двойно, тройно и така ще се гмуркам и летя и ще знам, че имаш ли време да чакаш, късметът няма как да не дойде. Ще попиташ по какъв начин ще изместим Земята? Не се тревожи, в тази сграда сигурно има поне още един като мене, но с конструктивна мисъл, само да му подскажа идеята. На толкова хора им горчи цял живот да се тътрузят от партера до тавана и обратно.