Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра – какво е щастие?, – а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека – да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството – и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. Разбираш, нали? Ще се видим на Луната. Хайде, че имам още толкова неща да свърша преди заминаването. И престани с това невъзможно, ставаш досаден, ти ме попита, аз ти отговорих… Чакай, ще ти доверя последно – не е сигурно дали и на Луната се сбъдват всички желания, но едно да се сбъдне, дори да е намек за желание, малко ли е?

Ало, честит рожден ден?, а, остави, ти знаеш, че на този ден винаги ви събирах у дома, водехте момичета и танцувахме, а на двайсетия вече бяхме прелетели оттатък и се довлякохте петдесет или повече, но в тези страни на юг е така, срещаш приятелите и – къде отивате?, а те вече са се развеселили – на фиеста, тръгвай с нас - и ти не се опитваш дори за очи да се колебаеш – ама аз на рожденика не съм му виждал физиономията..., а викаш и другите си приятели, които не само не са виждали рожденика, ами и с приятелите ти си стискат ръцете за първи път и вече нямаше място в апартамента и прииждащите оставаха на улицата и крещяха оттам, че ромът е свършил, но помогна лекарката от горния етаж, тя винаги държеше по няколко бутилки резерва, и когато изсмукаха и последната капка кока-кола, петдесетината ревнаха, че горещината не се трае, макар че беше сред нощ, а аз се запретнах да цедя портокали и опразних четирите кашона, които баща ми беше заредил за цяла седмица и знаех, че ще имам разправии, но навършвах двайсет години и ми бяха дошли петдесетина души на рождения ден, макар че от тях познавах не повече от десет, но се върнахме и кой знае защо, полека престанах да ви каня, вие също се сещахте все по-рядко за онази нощ, когато викахте от улицата да ви донеса от свършилия ром и започнах да си повтарям, че какво, като не празнувам рождения си ден, притрябвал ми е някакъв си рожден ден, всъщност някога празнувал ли съм рожден ден?, така де, ден като всички дни и е най-добре да не мисля за него - аз днес нямам рожден ден, аз толкова рядко имам рожден ден, аз никога не съм имал рожден ден, за какво ми е рожден ден, когато няма да дойдат петдесет души, от които познавам десетина, но ще ме карат да изстисквам портокали, и не само че не съм имал рожден ден, аз никога не съм се раждал, и ти не си се раждал, и той не се е раждал, и тя, и те, че то никой не се е раждал и няма и да се роди, защото тогава ще трябва да си празнуват рождения ден, а какъв рожден ще е това, след като не си се раждал, след като никой не се е раждал, след като никой няма да се роди, хайде, затварям, че нямам рожден ден и трябва да изстисквам портокали...

За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо – след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва още едно по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото тя не е шапка невидимка, а шапка идиотка и нека я търкаля вятърът, - има усещане за липса на смисъл и остава самотата, от която винаги си се страхувала повече, отколкото да осъмнеш без кифла с мармалад и жилище, ако не до Президенството, поне срещу дискотеката в Студентския град, където пласьорите на наркотици са повече от продавачите в супермаркета и аптеката, но и това не е цялата истина, Каши, най-важното е, че за да вземеш трябва да дадеш, за да спечелиш първо трябва да загубиш.