Български English Deutsch

Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да пускаш четиристишия по интернет е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам огъня някъде тука, под гръдната кост - не се смейте! Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно, вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Но не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят? Не веднага, но открих - безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се, ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.


medii_malka-www.jpg  Uebsait.jpg  Kniga_Placenta.png  Kniga_Makiaj.png 

syankata-1.jpg  FRAGMENTS.jpg  FRAGMENTE.jpg  Kragovrat-www.jpg

Lunen_www.jpg  Luda_Nad_www.jpg  ZMEYOVA Gonitba-www.jpg  LABIRINT-www.jpg